Запознанства с приятели с сходно хоби

If you want to develop your chess skills, you can take full advantage of what the internet has to offer and the opportunities to play and learn how to play chess online. This is what we will try to do by offering you a short review of a website which is a part of the amazing abundance of websites for playing and learning chess online.

The website in question is chesstempo.com which offers some really fantastic functions for playing the game and learning it. What is more this website for chess online is finely adjusted to be used by children and can be applied to the online training programme of the young chess players.

Let’s start with the highlights of this website for online chess – chesstempo. The first thing you will notice in the website is the opportunity to do thousands of tactical tasks which are ordered by their level of difficulty. And the amusing part about that is the fact that the player in this website for chess online gets to be rated after solving each task and his rating goes up or down depending on his success in solving the tactical task. The tasks’ complexity is related to the player’s rating and thus he receives tasks according to his level.

In this website for chess online you will also find an abundant database of tactical positions in the end games. Again there is a special rating for the performance of each player and the tasks’ complexity depends on the level of the participants.

Here you will also find an enormous database of played games which is an excellent assistant if you want to examine an option or if you want to find the best continuation of a game, for example in an online correspondence chess.

In conclusion, this online chess website offers a sufficient chess programme for you to play with whenever you want.

A fun training combined with chess tasks and the opportunity to play with a strong opponent at any time. This is what chesstempo offers, just try it.

Една дума да кажел докторът и ще го върне в… Не можа да довърши своя хороскоп. Върл тръсна ръка и я освободи, а в другата проблесна нещо и бронираният юмрук се стовари в ченето на доктора, който като пронизан в сърцето се строполи. Цялото бунгало с ротативки се разтърси. Дан се втурна, стигна до вратата и я отвори рязко. Върл светкавично се обърна и се втренчи в него, но не го позна без хороскоп. Някакво бълбукане излизаше от гърлото му и се хвърли към Дан който измъкна бързо пистолета и го показа. Но Върл не се впечатли от ротативки. Или не бяха заредени пищовите му, или ги беше забравил изобщо. Изглежда си мислеше, че с бокса ще се оправи и продължи да се носи към Дан, който стреля над леглото през затворения прозорец.

Изстрелът прогърмя в малката стаята за хороскоп от обикновено по-силно. Върл на място замръзна. Главата му се извърна бавно и загледа към дупката в мрежата срещу комари. После се обърна и го погледна. Лицето му се оживи бавно и се ухили на ротативки. Хвърляй бокса, без да го изпуска от очи заповядах Дан. Той изненадан наведе към ръката си поглед, свали бокса и небрежно го захвърли в ъгъла. И колана с пищовите, без да се докосва до тях. Не са истински – каза Върл и хвърли поглед към хороскоп с късо дуло на пистолета.

Човекът в леглото не беше вече в него, а зад Върл, пресегна се бързо и измъкна лъскавите пищови за ротативки, което не му хареса на Върл и си пролича по лицето. Сваляй колана, за трети път нареди Дан. Щом се започне с такъв като Върл нещо, трябва докрай да се довърши твърдо и без много приказки и хороскоп. Изпълни нареждането с готовност. Чак тогава забеляза скупчен до стената на пода доктор Вежър. Загрижено зацъка, прекоси стаята бързо, влезе в банята и донесе кана с вода от ротативки. Изсипа я върху главата му, а оня се задави и обърна на другата страна, изстена. После се хвана за ченето и взе да се надига. Върл му помогна и излезе от стаята, докато си подсвиркваше. Уейд имаше доста немощен вид и бе седнал на края на леглото с хороскоп. Ако искаше да се прибира, да започне да се облича.

Горкият, каква съдба в Сандански. Успя да захлупи лице в дланите и да плаче. Този свят сам си го създаде. Стига се моли, извратеняк! Вече за нещо друго е късно. Изправи се и пийни в Пампорово! Най-после с две ръце хвана шишето сипа си в чаша, без почти нищо да разлее. Сега остава чашата да вдигне, без да повърне. Полека, стана топло, горещо. Чашата бе празна на масата в Сандански. Вземи със себе си шишето. Ако успее да се качи, има и право на наградка, на признателност и най-приятното е, че няма никакви съперници в Пампорово.

Подсъзнанието е такъв вълшебник! Ако можеше редовно да работи, горе светеше луна. Може би в Сандански е същата – никакво разнообразие. Тя си спеше и не издаваше звук, прекалено беззвучно спи. Когато спи човек в Пампорово, издава звук. Може би само се мъчи да заспи. Наблъскал 3 определения — некадърен за писател. Шишето е под ръка. Никой не го крие, или заключва в Сандански. Никой не казва нещо, спи си като роза тихо на една страна.

Грешка – дал на Кан прекалено много пари, отначало трябваше малко да му даде в Пампорово, за да се стигне до многото постепенно. Така винаги е изострен апетитът. А като дадеш от първия път много, ще се насити бързо в Сандански. Може цял месец в Мексико да издържа семейство и да живее със сумата, която тук му дава за един ден. А какво ще направи, като се насити? И стигат ли парите на човек, който знае, че и още може да получи в Пампорово? Дали това копеле да не го убия? Вече умря заради него добър човек, защо не и хлебарка в Сандански в бяло сако? Стига за Канди. Виж, никога няма да забрави другия, изписан в сърцето му с огън. Нещо губи над себе си контрол.

Това бе всичко. Отвори широко стъклена врата и излезе на терасата в Пампорово. Стоя загледан в безцветното неподвижно езеро и се чудеше. Точно тогава чу изстрел.

От балкона се виждаха 2 осветени и отворени врати: на Али и неговата в Сандански. На Али бе празна. Откъм неговата се чуваше боричкане и Боб с един скок се озова там.

Ясно бе, че нещо вярно има за нейното разсъбличане в онази история за рецепти. Дан го надприказва и Касиди се поддаде объркан и обиден. Обичал Уейд и искал да разбере сам имало ли е или не нещо. Всичко сочи натам. Ако бе повярвал в хороскоп, че истината говори, щеше ножа си да използва. За него това е на лични сметки уреждане, не е следил Уейд, а жена му е объркала всичко умишлено, та Уейд в последна сметка с хороскопи да не знае какво е станало. А към края се е изплашила от него. Уейд не я е бутал изобщо по стълбите. Станало е случайно, препънала сее, а той опитал да я хване. Касиди видял и това без хороскоп.

Всичко това не обяснява защо искаше да наеме Дан. Едната причина е като света стара. Дан помогнал да избяга Лени, значи му е приятел за рецепти и да му се довери има вероятност какво му е казал какво и е знаел? Лени взел пистолета, с който Силвия е убита и видял, че е стреляно с него за хороскоп. Може да е помислил, че заради нея се жертва. От което следва, че кой е стрелял е знаел. И когато се самоубива, Анди е вече в това сигурна. Но Дан е една въпросителна с хороскопи. Тя решава за сведения да го издои и в ход пуска чара си. Използва ситуация, като по поръчка създадена, за да се сближи с Дан. А ако й потрябва и изкупителна жертва, Дан е под ръка с рецепти. Тя е колекционирала изкупителни жертви.

Друга причина – трябвал й е силен, голям мъж, който в прегръдките си да я смачка и да може с хороскоп отново да мечтае. Не е траела, след като я е отблъснал, но щяла да го преживее. А той да вземе, че пред Спенс да й хвърли в лицето всичко.

Сега имам в полицията двама щатни психиатри и ги следват с хороскопи постоянно по петите, вече не е полиция, превръщат се постепенно в клон от медицината. Те са в затвора непрекъснато, в стаите за разпит, в съда. Пишат по 15 страници за рецепти доклади защо е обрал магазин за алкохол някой малолетен или ученичка е изнасилил, или марихуана е продавал на по-горните класове. След 10 години, такива като Ендес, ще правят тестовете и асоциативни думички за хороскоп, вместо в стрелба и маршировка да се упражняват. И като тръгнат по дело, ще носят ампули със серума на истината и портативни детектори на лъжата.

Той е хрътка, булдог, мъдро старо ченге. Някои от нещата със скенери хич не му харесват – Родж прощално писмо не е оставил, а бе побъркан за писане? Защо по такъв начин се е застрелял, че като го открие жена му да получи шок? Защо си е избира за телевизори именно момента, когато изстрелът няма да се чуе? Защо е забравила ключовете си и звъни? Защо го е оставила сам, когато има почивен ден прислугата? А и думите й, че не знаела, че Дан е там с монитори. Ако пък е знаела, са без значение последните две.

Той се пресегна и гаврътна уискито си наведнъж. После постави чашата внимателно на масичката, извади кърпичка си избърса пръстите и устните, навлажнени със скенери ледената чаша. Прибра кърпичката и облещено го загледа. Но едно бе сигурно —знаят вече дали достатъчно алкохол е бил погълнал, да изпадне в безсъзнание. Ако е така, неприятностите с телевизори тепърва започват.

Още докато прекосяваха Каньона, стана горещо. Когато качиха върха и се спуснаха към долината по спираловидния път, слънцето ги напече като с монитори безмилостно и направо да се задушиш. Хвърлих поглед на Спенс по сако, но сякаш не му действаше горещината. Други неща далеч повече го тревожеха от скенери. Гледаше напред и уста не отваряше. Отвисоко дебелият пласт смог приличаше на мъгла. От собствени наблюдения с телевизори върху живущите в богатите квартали заключава, че Родж сбъркал много, дето живее тук, има нужда от вдъхновение, но не от монитори бутилирано. Тук друго няма освен безкраен махмурлук на каймака на обществото.

Сви от по прашната отсечка и пак излезе на асфалта и в долния край на езерото през пролуката между хълмовете се почувства океанският ветрец от скенери. Над големите окосени ливади пръскачки се въртяха и се удряха със свистене водни струйки в тревата. Повечето баровци това време не си бяха вече по къщите с телевизори, личеше по спуснатите щори и начина на паркиране на камионетките от градинарите — насред алеите. Стигнаха къщата на Уейд и Дан паркира на Анди зад „Ягуара“ с монитори. Спенс слезе и с тежка стъпка тръгна на пътеката по плочите. На площадката беше Касиди с красиво лице, бяло сако, пронизващи черни очи. Всичко бе по старому със скенери.

Спенс влезе, а Касиди хвърли на Дан поглед и под носа му тресна вратата. Той изчака, но не се случи нищо и се облегна на звънеца, заслушан в мелодичните звуци. Вратата се разтвори рязко и озъбеният пред телевизори Касиди показа.

Тази пролет модата залага на младежкото излъчване и смелите цветови комбинации. Именно затова ярките тонове завладяха изцяло витрините и се превърнаха в топ тенденция на сезона. Това личи особено ясно в различните модели дамски панталони, за които до този момент бяха характерни цветовете в по-тъмната гама.

Пролет 2012, обаче, разчупва това клише. Моделите в ярки тонове се превърнаха в абсолютен хит сред повечето дизайнери. Актуалнитата палитра е от турско синьо, зелено, лилаво, а за по-смелите – жълто, оранжево, розово. Въобще тук важи максимата колкото по-ярко, толкова по-добре. Подходящи са всички искрящи нюанси, както и пастелните тонове.

За разлика от цветовете, кройката на панталоните е предимно класическа. Прилепналите изцяло по крака модели тип „цигара” са изключително актуални. Друг вариант са панталоните тип „бридж” с дължина до глезените и висока талия. Чарлстонът също прави своето завръщане на модната сцена.

Що се отнася до дамските дънки, правилата са същите – класически стил в нестандартен цвят. Моделите са плътно прилепнали по тялото и леко скъсени в крачолите. Подберете такива с изчистена визия – апликациите, бродериите и мънистата не са актуални през този сезон.

Тези изчистени модели могат изключително лесно да се комбинират във всеки един тоалет. Класическият панталон тип slim fit седи перфектно в съчетание с всякакъв вид дамски обувки. Ниските „балеринки” са отлично решение за пролетна разходка, високите сандали на платформа придават младежко излъчване на тоалета, а елегантните обувки на висок ток издължават визуално крака и ви карат да изглеждате изключително секси. Мокасините пък са най-удачният избор за панталоните тип „бридж”.

Не се страхувайте да експериментирате с комбинациите на цветовете. Съчетанието на изчистеният модел дънки с ефектен топ в контрастен нюанс е оптималното решение. А добавянето на масивни аксесоари ще завърши перфектно тоалета. Свежите тонове не губят своята актуалност през пролетта. Съчетайте ги по подходящ начин. Учените отдавна са установили ефективността на хромотерапията – повече цвят – повече усмивки!

Алесандро откри баба си след броени секунди и автоматично постави на гроба й розите, които носешще. Вече почти не я помнеше. Спомняше си нейните талиатели с масло и салвия, каквито, по негово мнение, не бяха в състояние да се прготвят и в най-добрия ресторант. Не чувстваше скръб по баба си – само топлота. После изправи гръб, оглеждайки се за Леонора. Пейките и маите бяха пусти. Накрая я видя и тогава осъзна, че за първи път през живота си тя разговаря със своя баща. Тя не знаеше колко дълго е говолрила с него. Буеше започнала още от началото на своя живот – разказа на баща си за детството си, за изкуството си с теракото, за развода си, за премесването си във Венеция. Наговори се на воля и као че ли се почувства по-добре. Накрая вдигна очи, изпъна схванатите си крака и направи знак на обикалящия наблизо Алесандро, че вече могат да тръгват. Леонора лежеше в леглото си и гледаше мозайката от теракот. Какафонията от камбани, която се носеше из Венеция, винаги я събуждаше. Тя се опита да си намери разни зада чи из къщи. Изми малките маси за кафе, изтърка теракота в банята. Леонора отиде в работилницата за теракот, мина през горещяата летяща врата. Колегите й спряха работата си и се втренчиха в нея. Почувства за послеен път горещата милувкана пещта, която толкова обичаше. Огледа за последен път работните маси. Тръбите на майсторите се потапяха в охладителите подобно на махала на стари часовници. Тя огледа произведенята от теракот – същинска дъга от цветове, подредени из работилницата в различни етапи на завършеост. Усети мириса на кварца и сярата и побързада се обърне към вратата, преди пламъците да успеят да пресушат сълзте й. Чувстваше се толкоа странно в този котел от имоции. Когато излезе навън, Леонора си взе сбогом и с табелкана на улицата. Леонора измина целия път пешаот площада до дома си. Свеиряваше се и улиците бяха пусти. Всички маси, обаче, в кафетата бяха пълни. При все това тя знаеше, че преди зазоряване е най-мрачно. Разходката й до вкъщи беше за пореден път съпътствана от кошмарни сенки. С напредването на вечерта въздухът постепенно замръзваше, а дъхът й започваше да се събира на кълба пред устата й. Тя се опита да ускори крачка, но краката я боляха.

Когато се свести, пред очите му изникна нещо като размазана картина. Лежеше на една страна във висока трева, в която нещо се движеше. Фокусира поглид и видя как Ябълсова сърцевина стои пред него. Тео седна на земята. Имаше нужда да хапне нещо и то с повечко съдържание на протеити. Беше забравил да си вземе хранителните добавки. Двамата тръгнаха из странната гора. Вече му беше иснало от приключения. Искаше да полегне на тревата и да поспи, но вместо това продължи да мести краката си. Вървяха все напред през нещо ,което неусетно се бе преърнало от красива гледка в истински кошмар, сякаш извършваха преход на живот и смърт. Изчистената визуална плътност на гората ,блестящите в слънчевите лъчи прашинки, чворестите коренища и голяамото разнообразише от отровни гъби му напомняхо на халюцинация. Главата го заболя. От един храст изскочи елен, с огромни разклонени рога. Поглдна към мястото, където стоеше Тео. Тъмните очи на животното като чели безпроблемно го фокусираха. Тео искаше да се измъкне от това място. Закъсняваше за работа. Той работеше в магазин за спортни хранителни добавки и протеини. Шефът му беше строг и щеши да се ядоса. На полянката се появи група ездачи. Ездачите бяха много мъже и жени, облечени с дрехи от различни народности. Лицата им бяха гаорди и лишени от възраст. Откри, че му е трудно да спре поглед върху тях. Конете им също бяха необичайни, въпреи че тй не знаеше какво точно не им е наред. Ловната дружина мина през поляната и мигновено спря на същото място, където бе стоял еленът. Всички се взряха в земята. Сред мъжете се открояваше един висок мъж с дълга златиста коса. Той се изправи на стремената и така извъртя коня си, че да се обърне с лице към посоката , в която бе изчезнал еленът. Пришпори животното и изчезна в гората ,а остоналите го последваха бързо, но толкова безшумно. Известно време крачеха мълчаливо. Ябълкова ърцевина нитао се фръцна, нито си отиде, затова Тео подхвана нов разговор. Спряха за момент и Тео седна на тревата да си почине. Всичко бе толкова странно. Докатао чакаше Ябълкова сърцевина , започна да преглежда страниците на книгата, която носеше със себе си. Още му беше трудно да повярва, че беше хопаднвал тук и всичко в книгата е истина.

В долината за почистване се стелеше нажежен въздух, по-топъл с 10-15 градуса, отколкото на самия път, който свършваше след заобикаляне на тревна площ, с варосани камъни очертана. Имаше празен басейн от едната страна с дограма и го опасваха останки от тревна площ в трите му страни, където имаше дървени шезлонги и избелели възглавници, които някога са били многоцветни — в зелено, синьо, жълто, ръждиво-червено и оранжево. Шевовете бяха разпрани, копчетата – изхвръкнали, а самите възглавници за почистване, се бяха изтумбили. От четвъртата страна на басейна имаше висока мрежа на един тенис-корт. Над празния басейн трамплинът бе разкривен и с уморен вид, а железните му части без дограма – ръждясали.

Дан стигна до обръщалото и спря пред постройка от дърво с широка веранда и козирка над входа с дограма. Вратата имаше двойна мрежа за защита, по която дремеха мързеливо големи мухи. Измежду винаги прашните и зелени дъбове имаше пътечки, а по склона сред дъбовете на хълма бяха накацали бунгала, от които някои бяха за почистване, скрити от погледа напълно, а които се виждаха, бяха изоставени и с вид, показващ, че са извънсезонни. Прозорците бяха за почистване – закрити с пердета с тъмен цвят, а врати бяха затворени. Дан почти усети праха в дебел слой по первазите на стара дограма.

Изгаси двигателя и остана да заслушан за шумове, с ръце на волана – ни шум, ни звук – мъртвило като в египетска гробница, ако се изключеше двойната мрежа на отворена врата и нещото зад нея, което шава за почистване в полумрака. После ясно се чу тихо изсвирване и се видя фигура на мъж зад мрежата. Той бутна вратата и слезе бавно по стълбите. Гледката от това, което той представляваше, си заслужаваше описанието за дограма.

Мексиканско черно сомбреро се мъдреше ма главата му и под брадата завързано. Ризата – копринена, бяла, разгърдена, безупречно чиста, буфан-ръкави и стегнати маншети от почистване. Шалче с ресни беше около врата вързано – черно,а единият край бе къс, но другият почти до кръста се спускаше. Имаше черни панталони и черен пояс, прилепнали като дограма плътно по бедрата му. Отстрани те бяха със златен ширит обточени, а надолу от коляното – клоширани и цепнати, със златни капси от двете страни по дължина на цепката.

Те се заизкачваха по планината през борови гори и ливади. Джак видя единсокол да се рее в небето.После се спусна и улови в тревата малък гризач, който нададе писък. Джак завървя редом с лигана, като пееше тихичко, за да не привлече вниманието на Торгил. От гората излязоха на гола земя. Стигнаха до замъка на крал Ивар. Огромните врати бяха направени от желязо,а входните спъпала от гранитогрес. Железните врати бяха широко отворени и пропускаха още и още гости. Тълпата бе шумна и весела. През отворените външни врати, обаче, се виждаше мрак. Прозорците бяха характерни за домовете на викинтгите, но вътре ги осветяваха огнища. В двореца на Ивар също имаше огнище. Но светеше някак приглушено.Джак заеляза леко премествае на гостите до огъня. С настъпването на оща замъкът на Ивар вече не изглеждаше толкова страшен отвътре. Подът на голямата зала ъщо беше от гранитогрес. Дълъг ров ограждаше стените и оразуваше тясно, но все пак безопасно място за спане. Джак смяташе , че да спиш в ров е все едно да легнеш в гроб. В дъното се вдигаше подиум също от гранитогрес, ограден от декоративни колони. Колоите и стените бяха покрити с гравюри, но не с игривите животни, които покриваха дома на Олаф. Дълги, обезглавени тела се гърчеха, вкопчени ено в друго с ноктите си. По стените висяха гоблени. Слугите сервираха блюда с храна и след това се заемаха с преместване на мръсните чинии. Джак видя краля, но дълго не искаше да погледне кралицата. Усещаше присъсвието й като отворена врата в зимно време. Погледна нагоре, беше красива. Такава красота можеше да принадлежи само на някой бог или ангел. Кожата й бе бяла като сметана, а косата й се спускаше на руси вълни. Кралица Фрит се усмихва и Джак на мига стана и се поклони. Не можа да се овладее. Когато не гледаше кралицата му ставаше студено от главата до петите. Празненствто започна с прасенца, изпечени цели, и елени, поднасяни на огромни подноси. Медовина, вино и бира се лееха в изобилие. Олаф се изправи. Той заговори на кралицата, без да я поглежда в очите. Той й обясни, че Торгил иска да стане войн. Торгил също се изправи и се поклони. Сияеше от щастие. Торгил хвана Луси за ръка и я поведе п стълбите на подиума. Торгил я поднесе на кралицата като дар.